Смирение

НИЕ СМЕ С МИРЪТ и МИРЪТ Е С НАС

С..МИР..Е..НИЕ

Смирение…ако разделим думата на срички, какво ще се получи?

С…МИР…Е..НИЕ.

Ако се заиграеш с думата, както направих и аз, и с нейното значение. Ако си позволиш да останеш насаме с тази дума, като и позволиш да навлезе в теб и да прояви нейното значение за теб самият? Може би ще осъзнаеш, че НИЕ СМЕ С МИРЪТ и МИРЪТ Е С НАС. Добавям от себе си и своят жизнен опит че, НИЕ СМЕ В МИРЪТ и МИРЪТ Е ВЪТРЕ В НАС

Но какво само по себе си е смирението?

• Вътрешно състояние на бъдене, на пребиваване. Състояние, в което си ти. ТИ СИ това състояние.
• Акт на благодарност и осъзнатост, с това което си, тук където си, такъв какъвто си, всичко което е, такова каквото е.
• Състояние на мечтателно вдъхновение да измениш себе си към по- добро.
• Състояние на приемане.

Забележка! Приемането и примирението са две различни състояния.

Важна отметка: Там където има смирение няма съпротивление.

Или поне съпротивлението прогресивно намаля, с нарастване на смирението.

Смирението не е да си безразличен към трудностите, изпитанията и препятствията по пътя ти. Да се насилваш да мислиш позитивно, тогава когато си ядосан, тревожен, гневен.

Не!

Смирението е да приемеш всички свои мисли, чувства, емоции, преживявания и опитности, такива каквито са.

💡 Да се научиш да си ИДИОТОУСТОЙЧИВ, но без да се примиряваш или „стискаш зъби“.

🌻Смирението е състояние на дълбока вяра и доверие- в Бог, в живота, в природните законите на които се уповава нашето съществуване.

Смирението е онова състояние, което те изпълва с вътрешна сила и вяра, че всичко е възможно, но все пак си човек. Смирението ни изпълва с разбиране и любов- към себе си, към човека, към Бога, към всичко, с което сме заобиколени (видимо и невидимо).

😇Смирението те кара да приведеш глава, тихо и уважително пред Бога! Защо ли?

Защото, както ще разбереш от втората ми книга: „ Който се величае повече от Бога, ще страда от собственото си страдание.“

Смирението, от друга страна съвсем не означава, че трябва да се съгласяваш, примиряваш и приемаш абсолютно всичко за твоя истина т.е да си забраняваш да се противопоставяш. Напротив. Имаш право да се противопоставяш, да се себе изразяваш и да реагираш. Въпросът е как го правиш и защо.

Когато си смирен, реакцията ти към неправдата, каквато и да е тя е мека, уважителна, разбираща и пълна с любов- към теб.

Когато си в състояние на смирение, осъзнаваш колко незначително за теб е да си „хабиш нервите“, времето и енергията към/за хора и ситуации, които не са важни за теб. Спираш да водиш битки- вътре и навън от теб. Даваш правото на всеки да бъде такъв какъвто е и да бъде какъвто си иска, а на себе си си разрешаваш да си такъв какъвто си по пътят ти наред.

Смирението пести твоята жизнена сила, защото те води до осъзнаването, че не всичко и всички заслужават твоето време, енергия, обич, внимание и грижа.

Смирението те учи кога да говориш, кога да мълчиш, кога да кажеш „ Не“, кога да кажеш „Да“.

Смирението те учи, че много неща не зависят от теб и има още толкова, които не можеш да контролираш. Затова и спираш да отдаваш енергия и упражняваш контрол. От друга страна, ясно ти показва, че това, което е под твой контрол и владение е светът вътре в теб.

Смирението е да осъзнаваш величието на Бога и твоята способност да се изменяш и променяш, изпълвайки себе си и твоето вътре с радост и наслада.

Смирението е входната врата, през която тържествено навлизат в живота ни останалите човешки добродетели: честност, справедливост, споделеност, заедност, взаимопомощ, разбиране, градеж, подкрепа, усърдие, умереност, вяра, обич, прошка, благодарност, уважение и още и още.

Мисли осъзнато и логично за емоциите си. Така ще чуеш по- ясно и по-силно сърцето си и мирът в теб ще настъпи.

Претегли емоцията и когато разбереш какво ти носи тя като заряд, направи своят осъзнат избор за промяна.

Емоциите само дават- опитности, преживявания, разнообразие.

Спри вътрешната война и борба със себе си, със своите минали, сегашни, бъдещи преживявания, опитности, емоции, чувства, решения.

Спри войната вътре в теб и се научи да правиш любов със себе си, защото най- ценното, което притежаваш си ТИ. Така ще приведеш себе си в състояние на смирение, мир, спокойствие.

Смирението е тихо и осъзнато състояние на благоденствие, въпреки всичко и всички.

Мирът и покоят са вътре в нас.

Това са вътрешни състояния, така както тревожността, страхът, любовта и още и още.

Това е смирението за мен.

За теб може би е друго и това е нормално.

„Никой ли си или някой?

Какво е личността?

Обграждаш се със хора а чувстваш самота.

Навън е пълно, а си сам.

Кога си някой и кога си никой?

………………………………………..

Значим си, важен си и някой,

за мен и за света!

И само поводът че дишаш

ми дава повод да те обичам и да ти Благодаря!

Достоен си и важен, щом избирам аз да те обичам

и няма сила на света или човек да те обезличат във никой!

Щом за мен си някой, щом за мен значим си

и защото те обичам.

Щом значим и важен си за себе си и моля те – Бъди,

за мен си също важен и обичам те – още повече дори.“

Цитат от „Тиха спирка“

„…..И ако някога, глава склониш,

сломен да водиш битки,

прегърни сърцето си с дясната ръка

и предай на Бога тревогата на битките.

Откажи се от войните.

Да блестиш от смях и радост ти желая.

Ти си сила!

Ти си вяра!

Ти си силата на вярата….“

Цитат от продължението на „Тиха спирка“- „Огледалото на сърцето“

С обич: Петя Икономова

Всички статии са авторски. Ако те вдъхновявам и желаеш да споделиш моята гледна точка, моля цитирай ме подобаващо, а аз искрено Благодаря за уважението. Ако все пак решиш да се облагодетелстваш неправомерно като присвояваш чужд труд (моят или на когото и да е друг) то запомни, че това е кражба и е незаконно. Не крадеш от мен- крадеш от себе си.