Skip to content 
Всички сме изпитвали страст, изпитвали сме и любов, но дали сме изпитвали обич? Често хората бъркат тези три чувства, но трябва да запомним, че между тях определено има разлика и трябва да се научим да я разпознаваме.
Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
– Стигнахме, – каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта…
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.
Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, – говореше Учителят. – Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.
Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче…
– Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат… Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.
Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
– Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него… Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но… всичко това е вече минало…
Това е Любовта.
А какво тогава е Обичта, Учителю?
– Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги…
Това е Обичта.
Автор: неизвестен
Копирано от интернет